Детска книга и общуване

Няма съмнение, че развитието на детската книга и най-вече интензитетът на това развитие води до обсъждане на аспекти в общуването между нея и и тези, които я възприемат. Редом с развитието на процеса на възникване на художественото произведение, на особеностите на неговата природа – все по-голямо внимание отделяме на неговото социално функциониране. Интересуват ни не само теоретичните постройки за ценността на детската книга, но и нейното взаимодействие с нейния потребител, тоест въздействието й върху детето. Защото основен компонент в потока на общуване с детската книга е детето. Детето, което възприема книгата за деца, чрез активно занимание, само или със своя родител, учител и т.н.. Активното съобщуване и съучастие с текста обуславя голямата сила на емоционалното въздействие на детската книга. Разбира се, характерът на „поетическото съобщение“, както го нарича Роман Якобсон, на детската книга зависи от самото дете – приемател. Тук, пише проф. Знеполски „членовете на художественото съобщение са поставени в синтактични връзки, които твърде често противоречат на употребявания до този момент код; така че декодирането не може да се опре на него. И тъй като приемателят (детето) е изправен пред съобщение, чието код е неизвестен, той се ангажира с едно лично тълкувание.“

„Двусмислието на художественото съобщение, – пояснява Умберто Еко, – не е негова второстепенна характеристика, то е главна причина, която тласка приемащия (в случая – детето) да заеме друго отношение към съобщението, да не вижда в него само преносител на означаеми, а да го схваща като непрекъснат извор на означаеми, които не могат да бъдат ограничени в едно разчитане.“

Така всяка добра книга за деца може да бъде четена безброй пъти, тъй като детето открива в нея съвсем различни смисли.

Условността и възможността за много прочити е в основата на добрата детска литература. Без нея, та се превръща в дидактично чудовище и изгубва облика си. Условно е всичко, което може да се вплете в една игра „на уж“ .Столът, прекатурен на земята, е локомотив, автомобил, самолет. Пречката „се превръща“ в пушка, меч, кон. Килимът „е“ градинка, полянка, улица. Самата детска книга може „да стане“ на кутия с бонбони или къщичка. Въображението и фантазията работят и могат да превърнат всяко нещо в нещо друго, стига да има налице първоначален тласък. За известно време детето се отдава на творческата измислица. Детето приема и себе си условно, за съответния, избран от него, герой от книгата. То приема условността на детската книга за нещо нормално и естествено. Детето знае, че няма да срещне в живота фея, зъл магьосник или животно, което говори… Но детето ги възприема заради идеята на книгата. За разкриването на идеята, на детето му е нужно да има диалог и конфликт. Децата обаче не търсят абсолютното покритие на златната рибка като морско животно. За детето е важна идеята, разкрита във взаимоотношенията на детската книга. То приема и вълшебствата и магиите, с увереността, че това са нужни компоненти за една добра история. История, която всъщност обаче разказва за отношения между хората и взаимоотношения между хората и живота, такъв какъвто е…

По своята природа изкуството е условно. Условен е и всеки добър художествен образ. Той е специфична форма на отражение на действителността. Никой все още не е видял говорещ заек. Никой не изпитва в живота си точната вълшебна последователност от детските книги. Но можем да приемем и най-големите вълшебства от детските книги за чиста истина, защото можем да възприемаме и разчитаме символите, алегориите и метафорите в книгите за деца.

Чрез образа от детската книга, детето пресъздава действителността. То я претворява съобразно своята логическа и емоционална оценка. А за това не му е нужно точно копие на действителни факти и явления. Напротив, точните факти не рядко объркват емоционално децата… защото точните факти винаги са отражение на едно частно явление, а детето винаги възприема света обобщено. Затова и децата са толкова настойчиви, когато питат: „Този добър ли е или лош? Това добро нещо ли е или лошо?“ Светът е обобщен и черно-бял за децата, натрапването на прекалено много нюанси от възрастния ги обърква. На детското възприемане на околното импонира едно обобщено виждане за света, което е характерно за добрите детски книги.

Затова връзката на детето и измисления свят е толкова важна за децата.

Много е важно също да се проследява как децата създават фантазното и как фантазното създава устои в техните души. Много важни, в тази задача, за децата, са форумите, които изтъкват и предизвикват комуникацията между детето и детската книга. Форумите от този тип в България не са много все още, но вярвам, че те ще се нароят тепърва. Защото на детската книга приляга, да има свой форум, своя трибуна, навсякъде, където има деца.

Тук, все пак, мога да откроя два големи форума в България:

  1. Утвърденият за ценността си и единствен в България – Национален фестивал на детската книга в Сливен – където децата се срещат с живи родни и чужди писатели и илюстратори на детски книги. И където самите деца стават писатели и художници на собствените си произведения.
  2. Уникалната награда „Бисерче вълшебно“. Единствената награда в България, в която самите деца гласуват за детските книги, които са харесали. „Бисерче вълшебно“ дава възможност на децата да изявят своето мнение (за детските книги, излезли през предходната година) без посредник, което е прекрасна възможност и стимул за детско четене на новоизлезли книги и нови автори.

Обсъждането на всички аспекти в общуването между детската книга и и тези, които я четат е важна част от възприемането на света, и за нас – големите, но особено за нашите деца. Дано да се научим да го провеждаме и подкрепяме. Дано!

 

Весела Фламбурари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *