За разликата между приказка и притча

Но точно какъв литературен текст е притчата? И с какво толкова притчата се различава от приказката?

Поне веднъж, като по-малко дете, ви се е случило да ви препоръчат да прочетете „Малкият принц“ на Екзюпери. И, привлечени от хубавите картинки на автора, дори навярно сте опитали наистина да я четете. А после сте почувствали, че нещо не е точно както трябва… и дори, може би сте я оставили непрочетена. „Малкият принц“ е притча. Тя е прекрасна книга, но не е книга за малки деца. Това е книга за поетични дечкови възрастни. Същото важи и за една доста известна пиеса… „Синята птица“ на Морис Метерлинг. Тези два текста са шедьоври в световната литературна култура, но не са подходящи за четене от малки деца. Защото, въпреки, че приличат на приказки, те не са приказки, а притчи.

За да различим приказката от притчата трябва да си зададем няколко важни въпроса:

  1. Съществува ли в текста герой, който води борба за нещо? На който нещо липсва и той трябва непременно да го намери? Герой, който е принуден да действа сам, на всяка цена, със собствени сили, мисли и мишци…
  2. Съществува ли в този текст и втората страна… Врагът? Този, който иска да спре и унищожи Героя със сила. (Сила, която се изразява във война, ритници, магия, лъжа, липса на доверие, психологически натиск. ) При това да е Враг, който иска да спре и унищожи самият герой, а не някого другиго.
  3. Героят в историята отговаря ли самостоятелно на предизвикателството на врага? Има ли реална, дори натуралистична битка, в която героят печели срещу врага?

Приказката притежава всички гореизброени компоненти. Но ето и две от най-важните условия една приказка да е приказка, а не притча:

  1. Съществува ли в текста нещо смислено, което искаме да утвърдим, но за да не ставаме дидактични и назидателни използваме история с конкретни герои и конкретни характери като средство за комуникация. Заиграваме се с героите и характерите, заиграваме се с историята, така както всеки, който я чете би се заиграл. Тоест, всички играем.
  2. В приказката лошотията в човека се материализира. Превъплъщава се.

Например: Когато едно малко момиченце се ядоса на още по-малкото си братче, заради счупената кукла… И когато си пожелае братчето никога да не го е имало… То тогава тази новопокълнала лошотийка на момиченцето, в приказката, ще се превърне във вещица, която яде малки братчета, които чупят куклите на сестричките си. И тогава сестричката ще се принуди да спасява братчето си от вещицата. И да разбере, колко много всъщност обича братчето си. И че счупените кукли са нищо, в сравнение с тази нейна любов.

От своя страна притчата:

  1. Изследва едно вътрешно, духовно израстване и опознаване на реалния свят на възрастните. Притчата не поставя героя в истински сблъсък с Врага или някой друг води реалната натуралистична битка, докато същинския герой израства вътрешно и достига до важни за живота изводи.
  2. Много често в притчата, ако има привиден враг, то той се оказва: „… силата, която зло желае, но все добро твори“ (Думи на дявола Мефистофел, „Фауст“, Гьоте) „Всичко ще бъде справедливо, върху това се крепи светът“ (Думи на дявола Воланд, „Майсторът и Маргарита“, Булгаков).
  3. Врагът в притчата не е превъплъщение на конкретна лошотия, която идва от самия герой. Лошият тук, обикновено, е всеобщо познат враг или трикстер, който обитава най-вече свещените текстове или устните традиции на различните култури.
  4. Героите не са конкретни. Героите също са всеобщо познати културни учители на човечеството, дори когато носят други имена. Героите ни възпитават и поучават. Тоест, всички се учим.

Притчата по своята същност е нравоучителна и иносказателна. Тя е алегорична и дидактична. Сътворена да поучава. Ето защо е толкова трудно да бъде написана наистина много добра литературна притча. Просто е достатъчно писателят съвсем малко да превиши дозата на назиданието и притчата престава да бъде интересна. А текст, който не е интересен губи и младите и възрастните си читатели.

 

Весела Фламбурари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *