І. Какво е приказка? – продължение

І. НАРОДНАТА ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА

Народната вълшебна приказка води детето до идентификация със своя главен герой. Една идентификация, която има не само психологическа, „но и много дълбока, вкоренена в тъмните пластове на кръвта“ (Дж. Родари) обосновка.

Ако народната вълшебна приказка е много, много стара къща, то значи тази сграда е съградена от различни стари „тухлички“. Нека да открием тези „тухлички“ заедно…

Относително първи говори за строежа на народната вълшебна приказка Александър Николаевич Веселовски. Негово откритие е така наречения „приказен сюжет“. Всъщност, под „приказен сюжет“ Веселовски разбира комплекс от мотиви. Мотивът, според него, може да се нагажда към различни сюжети – серията от мотиви  води към сюжет. За Веселовски мотивът е нещо първично, а сюжетът – вторично. Сюжетът е момент на творчество, на съединяване и оттук произлиза необходимостта изучаването на приказката да става не толкова по сюжетите, а по-скоро по мотивите. От днешна гледна точка, приносът на Веселовски се заключва в извеждането на общия принцип за разграничаването на въпроса за мотива от въпроса за сюжета.

Друг учен, който се занимава с „тухличките“ на вълшебната приказка е Жозеф Бедие. Той осъзнава, че в народната вълшебна приказка съществува някакво отношение между нейните постоянни и променливи величини. Опитва се дори да изрази това в схема. Постоянните величини нарича „елементи““ и ги означава с гръцката буква „Ω“(омега). Останалите променливи величини обозначава с латински букви. По такъв начин схемата на една приказка представлява Ω+a+b+c, на друга  Ω+b+m+n и т.н., но правилната по същество мисъл се сблъсква с невъзможността да се разгадае тази начална „Ω“.

Най-точен в откриването на структурата на народната вълшебна приказка е руският учен Владимир Проп. Като обръща внимание на руските народни вълшебни приказки (които са в значителна степен част от индоевропейското наследство), Проп прави анализ и формулира следните три принципа.

  1. За постоянни, устойчиви елементи на народната вълшебна приказка служат функциите на действащите лица, независимо от това, от кого и как се изпълняват. Те образуват основните съставни части на приказката.
  2. Числото на функциите, известни на народната вълшебна приказка, е ограничено..
  3. Последователността на функциите е винаги еднаква.

Системата на Проп ни представя тридесет и една функции на народната вълшебна приказка. И като се вземат предвид и вътрешните им подразделения, става ясно, че има достатъчен материал за да бъде описан целия облик на приказката. Разбира се, не във всички приказки са налице всички функции. Клод Бремон дори смята, че всяка функция не следва след другата, а разказвачът си запазва правото да ги мести. Но дори сред строгата последователност на функциите на Проп, в приказките могат да се получат прескачания, прибавки или синтези. Това не влияе на общото правило. Ако това е една наистина старинна вълшебна приказка, дори тя да започне с петата или с петнадесетата си функция, никога няма да погледне назад, за да попълва пропуснатото. Вътре във всяка приказка, казва Проп, могат да се наблюдават еднакви теми. Темите обаче могат да бъдат разработени най-разнообразно. Например „горската къщичка на кокоши крака“ може да бъде превърната: чрез замяна – в замък, пещера, бърлога. Чрез амилификация в „къщичка със стени от марципан и с покрив от пандишпан“. Чрез интензификация – в цяла омагьосана планета.

Вариации могат да се допуснат и в самата функция. Да вземем функция номер седемнадесет, която гласи: „Героят е белязан!“ – белегът може да е върху тялото, да получи бойна рана, да го жигосат с клеймо, принцесата да го целуне и целувката да се превърне в белег, да му се даде пръстен. Според Проп структурата на народната вълшебна приказка не само копира ритуала на инициацията, но може да се види и в структурата на детския опит. А детският опит е една лента от безкрайни двубои, разочарования и трудни изпитания. А и дълго време мама и татко са „вълшебни дарители“, които могат всичко. Детето има нужда да населява своя свят с могъщи съюзници и яростни противници. А функциите на Проп могат да му помогнат да се ориентира във този свой вътрешен свят.

Откроихме ясно „тухличките“, от които е съставена народната вълшебна приказка. Но, ако някой мисли, че те си стоят само в самата приказка, той просто много се лъже. Достатъчно е да погледнем, който и да е днешен филм от вида „екшън“ или „трилър“. А аз твърдя, че същата конструкция използват и ред телевизионни предавания. Например сатиричните като „Шоуто на Слави“, а и информационните като „Новини“.

Не вярвате? Веднага ще проверим моето твърдение…

Как протича „Шоуто на Слави“?

  1. Представяне на водещия. Той е симпатичен на публиката. На пръв поглед – безкомпромисен. Зрителят би желал да се идентифицира с него. Значи водещият е „героят“.
  2. Водещият ни въвежда в антагонистична среда. Това са различните ситуации в политиката и въобще ежедневието ни. В тази среда излизат наяве нашите „врагове“(антагонисти).
  3. Героят-водещ разговаря с „антагониста“(или с неговия шаржиран портрет). И това всъщност е битката на „героя“ с „антагониста“.
  4. Накрая героят-водещ успява да осмее „антагониста“. Тоест „героят“ печели битката с „антагониста“.

При предаването „Новини“ нещата не са много по-различни.

  1. Тук „героят“ си е самият зрител.
  2. Зрителят-герой си има „дарител“ или „помощник“ в лицето на журналиста.
  3. Въз основа на информацията и трактовката, подадени от журналиста-дарител за врага-антагонист („антагонистът“ и тук се появява в лицето на различни личности и събития), зрителят-герой изгражда адекватните си мисли, възгледи и действия срещу тези личности и събития – „антагонисти“.
  4. Колкото е по-добра, коректна и точна информацията на журналиста („вълшебният дар на дарителя“), толкова е по-голяма вероятността за „победа“ от страна на героят-зрител. Тоест, зрителят толкова по-добре се адаптира към реалността на своя живот.

Просто е възхитително, как структурата на народната вълшебна приказка упорито присъства и в днешната ни, съвременна култура и живот изобщо. Колкото и да се опитваме наистина да я игнорираме или неглижираме тя винаги стои до нас. Народната вълшебна приказка никога не се поддава на нашето пренебрежително отношение. Тя винаги гледа оптимистично на живота ни и никога не ни изоставя. Защото наистина представлява общуване с опита на поколенията, изкристализирал в категорична форма. И дори и да искаме ние не можем да избягаме от това общуване. Общуването с народната вълшебна приказка, във истинската й форма, е общуване със самите нас, общуване с есенцията на човешкото в най-фините дълбини от съществото на човека.

 

Весела Фламбурари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *