Приказки за куклен театър

Между света на играчките и света на възрастните съществуват отношения, които в действителност не са така ясни. От една страна,, играчките са резултат на упадък, а от друга резултат на завоевание. Просто някои овеществени ценности, които някога са имали голямо значение в света на възрастните са приели да бъдат сведени до играчки за да се запазят. Такива играчки са пумпалът, който от религиозна вещ на египетските йерофанти  се върти вече само в детски ръце. Също и куклата, която от същинско превъплъщение на Бога вече живее само в детските прегръдки.

Така свещените предмети със сакрално-обреден характер, „падат“ до света на игрите. Оттук се вижда, че светът на играчките е доста сложно нещо. Както е сложно и поведението на детето към него. Когато си играе, детето отчасти се подчинява на внушенията на играчката и използва всичките й динамични предложения. Но правилото е, че винаги играчката си остава за детето средство за изява на личния „аз“, нещо като огледало на нови преживявания, проучвания и емоции.

Често докато играе с играчката, детето разговаря с нея. Говори й и изслушва внимателно нейния отговор. Детето изгражда специфичен диалог на играта, който всъщност е монолог, но от името на два и повече персонажа. Така, в играта се ражда театър, в който играят всички играчки. На сцената на този театър излизат родители и роднини, приятели, появяват се герои от фантастични истории и приказки.

И точно тук играчката прескача към своя естествен предшественик, но и последовател – куклата от театъра. В ритуалните маски и тотеми на първобитните народи откриваме прародителите на куклите от театъра. Те също са преживели огромната метаморфоза – от свещеното до мирското, от обредното до театъра.

Кукленият театър – колко превъплъщения  е претърпял по своя дълъг път… Още от началото си, в Индонезия, кукленият театър черпи репертоар от мита, легендата и приказката. Тук влизат епизоди от древнояванската космогония „Мааник и Мая“, „Сри и Садана“, в които се излагат фантастични теории за произхода на света. … Тук се появява плоската кукла в театъра на сенките „Ваянг-пурва“, където „Даланга“ („даланг“ означава „разпространител на мъдрост“) играе с куклите, но и е духовен водач на общността. Тук са индийските епични поеми „Махабхарата“ и „Рамаяна“.

През дванадесети век ислямския свят  е завзет от „Хайал-ел-зъл“ („Хайал-ел-зъл“ означава „Фантастично представление на сенките“). Тук, през четиринадесети век се ражда Карагьоз и разиграва пред публиката фарсове и комични сюжети. Скоро фарсът и комедията завладяват Европа. Отхвърлил екрана и вече с обемни кукли кукленият театър ражда образите на Карагьозис в гръцкия , Петрушка в руския, Пънч в английския, Пулчинела в италианския, Гиньол във френския, Хансвурст в немския и Кашпарек в чешкия народни театри. Заглавията играни от тези малки пътуващи, куклени театри включват: пиеси с библейска тематика, разработки на митологични сюжети, съкратени варианти на знаменити драматургични спектакли, инсценировки по световноизвестни литературни произведения, пресъздавания на исторически събития и приказки, приказки, приказки…

При театъра на куклата има огромни възможности по отношение на приказната динамика и сценография. Тъй като случващото се е на живо, а не на лента, всяко представление е различно и ново.

Освен това куклата винаги си остава архетипно натоварен образ. Царят, в кукления театър си остава бащата, властта, силата, сигурността. Царицата е майката, ласката, обичта. Принцът и принцесата – самото то – детето. Феята е чудесното, надеждата за бъдещето. Ламята е злото.

Езикът на куклите в театъра е езикът на жеста. Те не изнасят дълги монолози, нито водят обстоятелствен диалози. Но една-единствена кукла, ако е добра в работата си, може да си партнира с публиката дори часове.

Как можем да разберем, коя приказка става за куклен театър и коя – не?

  1. Това, което ни интересува първо когато искаме да разкажем една история или приказка в кукления театър е: Защо искаме да разкажем тази история или приказка точно с кукли? Може би в тази история или приказка има много символи?

Може би в тази история или приказка има фантастични ситуации и хипербола?

Може би в тази история или приказка има невероятни, но смешни ситуации и характери?

За да става една история или приказка за куклен театър в нея трябва задължително да присъстват:

– фантастични ситуации, чудеса, вълшебства.

– символи-картини.

– големи количества хипербола.

– хумор и невероятни, но смешни случки и характери.

Всички тези задължителни компоненти са ситуации, които човекът не може да изиграе на живо – без кукли! Трябва да измислим ситуациите така, че в тях да има нужда непременно от кукли! Само тогава куклите ще оживеят, защото ще се намират в техният си свят…

Разбира се няма истински живот там, където няма борба.

  1. Второто, което ни интересува, в историята или приказката, която искаме да разкажем с кукли е:

– съществува ли в нея герой, който води борба за нещо? На който нещо липсва? Герой, който е принуден да действа.

– съществува ли в нея и втората страна… Врагът? Този, който иска да спре Героя със сила. Сила, която се изразява в ритници, магия, лъжа, липса на доверие, психологически натиск…

– съществува ли в нашата история или приказка смисъл или поука за нещо? За нещо, което и ние самите искаме да утвърдим, но за да не ставаме дидактични използваме историята или приказката като средство за комуникация.

  1. Обърнали ли сме внимание на разликата между приказка и притча?

– приказката притежава всички гореизброени компоненти.

– в приказката лошотията в човека се материализира. Превъплъщава се.

Пример: Когато едно малко момиченце се ядоса на още по-малкото си братче, заради счупената кукла… И когато си пожелае братчето никога да не го е имало… То тогава тази новопокълнала лошотийка на момиченцето, в приказката, ще се превърне във вещица, която яде малки братчета, които чупят куклите на сестричките си. И тогава сестричката ще се принуди да спасява братчето си от вещицата. И да разбере, колко много всъщност обича братчето си. И че счупените кукли са нищо, в сравнение с тази нейна любов.

– притчата изследва едно вътрешно израстване и опознаване на реалния свят на възрастните. Притчата не поставя Героя в истински сблъсък с Враг. („Малкият принц” Екзюпери, „Синята птица” Метерлинг.)

И докато трае поредното приключение в театъра, куклите винаги имат задачата да успокоят страховете и напрежението в детето. Кукленият театър е необходим заради живото общуване на детето със театралната система от символи. Живото общуване, с помощта на символи е също толкова важно за детето, колкото и словесното общуване. А понякога, общуването със символи става и единствения начин за общуване въобще с детето…

 

Весела Фламбурари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *