“Мина и тайната на магиите” книга 3

Книгата пристига готова за под елхата 🙂

Във всяка пратка ще откриете малка и голяма подаръчна торбичка от плат, картичка тип етикет, ключодържател, коледни висулки и ароматна свещичка. Цветовете и видът им са асортиментни.

“Мина и тайната на магиите” е третият и последен том на трилогията “Приказки от Горната земя”, измислена и написана от Весела Фламбурари.

Книгите за малката героиня Мина са преведени на сръбски и унгарски, а на английски език пътешестват от Англия и САЩ до Япония и Австралия.

За България това е трето преработено и допълнено издание, в края на което ще откриете и страници с хубави думи, излезли под вълшебното перо на Марин Трошанов.

Букетът от вълшебни илюстрации на Кокомба ще ви заплени с магична атмосфера и забързано действие, така присъщи на самата приказна история.

Весела Фламбурари е носител на високи български и международни награди и много популярна писателка на литература за деца и юноши.

Снимките в галерията са на Гергана Курукювлиева.

 

„Бяха изминали два месеца и слънцето се бе усмихнало. Снегът вече го нямаше, а поляните зеленееха, покрити от зелените нослета на тревите. Кормораните се гонеха над езерното огледало, лебедите съскаха и диво налитаха да хапят, а патоците се поклащаха гордо край брега, преди да се плъзнат ловко по водата.”

 

„Мина се размърда неспокойно. – А защо Сомор не е забранил разказването, както е забранил книгите? – Откъде да знам! – вдигна рамене Пеларгони. – Разказването е толкова древно, че сигурно не е могъл да го спре. Книгите можеш да ги издириш, да ги откраднеш и да ги изгориш. Не е лесно да бъдат отново написани. Особено ако не произвеждаш хартия, мастило и всичко, което е нужно за една книга. Разказвачи обаче ще има винаги. Тях няма как да ги събереш на едно място, за да ги изгориш всичките… защото разказвачите се раждат само от любов. Сомор е умен и затова предпочита да контролира историите, а не тези, които ги разказват…”

 

„Приказките тъчаха свое небе. Придобиваха плът и кръв и отказваха да си тръгнат с оттеглянето на разказвача. Въздухът над големия остров театър бе тромав. Бе натежал от раждането на думите. Зрителите бяха омагьосани. Човешкото море се люшна и завълнува в ритъма на новата история. Всички хора отдавна бяха изпаднали в транс и виждаха, току пред себе си, героите, случките, страстите и приключенията. Небето над мраморните пейки слезе още по-ниско. Хората дишаха морно, но нищо не можеше да ги откъсне от вълшебните образи.”

 

„Сомор лично бе забранил четенето и притежаването на книги в империята. Под страх от смъртно наказание! Запретеното за хората обаче беше разрешено за царя и неговите магьосници. Защото без книги няма магии. Но книгите и магиите се пазеха само за него – Сомор – Мрачния владетел на Зелените господарства.”

 

„– Значи нов свят? Хммм… не, не може…
– Май това е верният отговор, да – рече Ренко. – И не трябва да се страхуваме! – Как пък не – разтърси се Мина, – обаче е глупаво… Ами че светът винаги се спасява от добрите, а не се затрива точно от тях, нали? Лошите искат да го унищожат!
– Не е глупаво, царице на времето – пророни Ренко. – Глупава е само липсата на смелост. А лошите искат да си го запазят света такъв, какъвто е… В това можеш да си напълно сигурна.
– Ама как мога аз да поправя всички злини, които сме наследили от големите? Не зная как! Но докато четох, ми хрумна, че ако всеки ден си повтарям, че в света има зло и че то може да се е настанило най-близко до мен, в кръвта ми дори… винаги ще бъда една крачка преди злото и една малка стъпчица по-близо до доброто. И злото няма да ме завари неподготвена…
Значи цялата работа е в това, че щом го искам различен света – усмихна се малката, – а аз го искам различен… Значи не трябва да го спасявам, а да го измисля различен.”

 

„И магията да пази живите така, както пази себе си! Да бъде!”