“Мина и магията за предсказание” книга 2

Книгата пристига готова за под елхата 🙂

Във всяка пратка ще откриете малка и голяма подаръчна торбичка от плат, картичка тип етикет, ключодържател, коледни висулки и ароматна свещичка. Цветовете и видът им са асортиментни.

Книгите за малката героиня Мина са преведени на сръбски и унгарски, а на английски език пътешестват от Англия и САЩ до Япония и Австралия.

За България това е трето преработено и допълнено издание, в края на което ще откриете и страници с хубави думи, излезли под магичното перо на Ненко Генов.

Букетът от вълшебни илюстрации на Кокомба ще ви заплени с магична атмосфера и забързано действие, така присъщи на самата приказна история.

Весела Фламбурари е носител на високи български и международни награди и много популярна писателка на литература за деца и юноши.

Снимките в галерията са на Гергана Курукювлиева.

 

– В някои неща трябва да се вярва заради самата вяра.

 

А с първия слънчев лъч земята бе получила една горе­ща милувка.

 

Мина наистина имаше нужда от време. За да измисли нещо. Нещо, което ѝ се въртеше в главата. Беше ѝ на вър­ха на езика, но не можеше да се сети какво точно беше. Време… Време… Време…

Когато Мина си помисли за време… времето реши, че боярата го вика. Всъщност може би Мина наистина го бе извикала? Времето завърза момичето в пашкул от мигове и потече под него. Когато се отърси от студа и спря да се кокори, Мина затъна в реката. Беше се върнала още назад.

 

Нощта напредваше, вглъбена в собственото си оч­арование, когато конете изведнъж изпръхтяха в загра­деното от тръни пространство. Един от тях изцвили. Мали се надигна и се огледа. Тъмното бе гъсто като овче кисело мляко и не се виждаше надалеч. Мали помириса въз­духа – нещо злокобно се носеше в него.

 

– Тук скоро ще умират хора – изстена Ренко, – не мога да ги забавлявам…

– Никой не ти говори за забавления – отсече меко Вербена, – говоря за важните неща в живота. Именно на тях разчитаме в трудни моменти. Важните неща… за които свирим, пеем, танцуваме и говорим. За да изпла­чем мъката си, за да се научим да се смеем над болката и унижението, за да разберем, че можем да побеждаваме смъртта. Спомни си важните неща, Ренко.

 

Една мъдра костенурчица извади глава от корубата си и се огледа. Пътищата се бяха ширнали пред нея – бели, просветващи, безкрайни.

„Кой ли от тях е правилният?“ – помисли тя. Нала­гаше си да мисли съвсем тихичко, защото не знаеше кой слуша „Смятам, че правилният е тъкмо този, който ще поема“ – реши костенурчицата, повдигна леко корубата и бавничко тръгна по нейния си път.

Неизбраните пътеки светнаха още веднъж, а после изгаснаха, изчезнаха, стопиха се, слети с безкрая. „Знаех си аз, че моят си път е правилният“ – поклати глава мъд­ро костенурчицата.